Знаете ли, че

Карфиолът

Карфиолът е кръстоцветен зеленчук от същото растително семейство, като броколи, зеле, къдраво зеле и др. Карфиолът представлява компактна глава с бял цвят, със среден размер петнадесет см в диаметър, която се състои от неразвити цветни пъпки. Тези пъпки са прикрепени към стъбло. Около цветните пъпки са разположени дръжкови, груби, зелени листа, които ги защитават от слънчевата светлина и така пречат на развитието на хлорофила. Докато този процес допринася за белия цвят на повечето от сортовете карфиол, може да се намерят и такива в светлозелен и лилав цвят.
Карфиолът и неговият предшественик дивото зеле, водят своя произход от древна Малайзия.Карфиолът преминава през много трансформации и се появява отново в средиземноморския регион, където става популярен зеленчук в Турция и Италия, 600 г. пр.н.е. Той натрупва популярност и във Франция в средата на 16-ти век и в последствие започва да се обработва в Северна Европа и Британските острови. Съединените щати, Франция, Италия, Индия и Китай са най-големите производители на карфиол.
При закупуване на карфиол, е необходимо да се избере такъв с чиста, кремаво бяла на цвят, компактна глава, при която цветните пъпки не са разделени. Карфиол, който е на петна или матов на цвят трябва да се избягва, както и този, в който се появяват малки цветчета. Добре е да се избира зеленчук, заобиколен от много дебели, зелени листа, тъй като е по-добре защитен.
Съхраняването на пресен карфиол става в хартиена или найлонова торбичка в хладилник, където може се съхрани до една седмица. За да се предотврати развиването на влага в цветните клъстери, е необходимо карфиолът да се постави със стволовата страна надолу. При закупуване на предварително нарязан карфиол, той е необходимо да се консумира в рамките на един или два дни.
Карфиолът съдържа фитохранителни вещества, които са миризливи серни съединения, освобождавани при нагряване. Миризмата, която се отделя става по-остра с повишаване времето за готвене. За да се намали миризмата и да се запазят зеленчуците със свежа текстура, е необходимо карфиолът да се готви за кратко време.
Някои от тези серни съединения могат да реагират с желязото, съдържащо се в кухненските съдове и да доведат до получаване на кафеникав цвят на карфиола. За да се предотврати това, трябва да се добави малко лимонов сок във водата, в която се бланшира карфиола.
Карфиолът съдържа гойтрогени, естествени вещества в някои храни, които могат да повлияят на работата на щитовидната жлеза. Хора с вече съществуващи и нелекувани проблеми на щитовидната жлеза трябва да избягват консумацията на карфиол поради тази причина. Готвенето може да помогне разформироването на тези съединения.
Карфиолът съдържа и естествени вещества, наречени пурини. При някои индивиди, които са податливи на пуринови проблеми, ( подагра ), прекомерният прием на тези вещества може да причини здравословни проблеми.
Една чаша варен карфиол е отличен източник на витамин С (91, 5% ), фолиева киселина (13, 6% ) и диетични фибри (13, 4%). Карфиолът също е много добър източник и на витамин В5, витамин В6, манган и омега - 3 мастни киселини. 124 гр. карфиол съдържат 28, 52 калории.
Могат да се изтъкнат следните ползи за здравето, които има карфиолът:
Сяра - съдържащите фитохранителни вещества в карфиола насърчават чернодробната детоксификация
Кръстоцветните зеленчуци съдържат глюкосинолати и тиоцианати (включително сулфорафан и изотиоцианат). Тези съединения увеличават способността на черния дроб да неутрализира потенциални токсични вещества.
Нови изследвания показват, че кръстоцветните зеленчуци помагат за предотвратяване на ракови заболявания. Когато тези зеленчуци се режат, дъвчат или преработват, съдържащото сяра съединение, наречено синигрин влиза в контакт с ензима мирозиназа, което води до освобождаването на глюкоза и разпадане на някои продукти, включително и високо реактивни съединения, наречени изотиоцианати. Изотиоцианатите водят не само до детоксификация на канцерогени, но и едно от тези съединения, алилизотиоцианат, също инхибира митозата (клетъчното деление) и стимулира апоптозата ( програмирана клетъчна смърт) в човешките туморни клетки.
Карфиолът оптимизира детоксификацията на клетките и спомага за прочистване. Нови изследвания разкриват, че фитохранителните вещества в карфиола, действат на много по-дълбоко ниво. Тези съединения действително сигнализират човешките гени за увеличаване производството на ензими, участващи в детоксификацията.
Кръстоцветните зеленчуци намаляват риска от рак на простатата;
Добавянето на куркума към карфиола при консумация спомага за подобряване на мъжкото здраве;
Карфиолът осигурява защита срещу ревматоиден артрит;
Приемът на карфиол води до ползи за сърдечносъдовата система.
Има много начини, по които можете да приготвите и консумирате карфиола – на туршия, топлинно обработен или дори суров. Пресният зеленчук е най-полезен за здравето. Вижте какви са ползите за организма от хапването на карфиол.
Този продукт е изключително полезен за хората, които искат да влязат в по-добра форма и да се разделят с излишните килограми. Карфиолът е перфектната храна, тъй като не съдържа никакви мазнини, в състава му има само 20 калории за 100 грама. Ако сте на диета, тогава заредете хладилника си с полезния зеленчук. Тъй като той е с ниско съдържание на въглехидрати, можете да го използвате като заместител на картофите. В резултат хапването на карфиол ще снабди организма ви с необходимото количество енергия и ще ви лиши от притесненията за качване на тегло.
Освен това консумирането на карфиол е много полезно и за сърцето.
Белият хрупкав зеленчук е богат източник на витамин С– мощен антиоксидант, който спомага за изграждането на силна имунна система, предпазва кожата от преждевременно състаряване, помага за бързото зарастване на раните.
Приготвянето на зеленчука по правилен начин е от ключово значение за максималното запазване на полезните му свойства. При топлинна обработка карфиолът отделя сярна миризма. Колкото повече го готвите, толкова повече миризмата се увеличава. За да предотвратите това, намалете времето за готвене. Това ще съхрани крехкостта и хранителните вещества на зеленчука.
Карфиолът лесно се усвоява от организма, което е особено важно за хората, които пазят диети. Диетолозите го препоръчват при затлъстяване, диабет, сърдечни проблеми, язва, гастрит, запек и други проблеми. Но при хронична бъбречна недостатъчност карфиолът трябва да бъде изключен от менюто заради голямото количество белтъчини.
В този зеленчук се съдържа целулоза, която е с много нежна структура и затова се усвоява от организма много лесно. Почти половината азотни вещества в карфиола представляват лесноусвоими белтъчни съединения, затова той се възприема по-добре от човешкия организъм, отколкото всички останали видове зеле.
Поради тази причина коремът ви няма никога да се подуе, ако предпочитате карфиола пред обикновеното зеле, което като цяло е макар и полезна, но тежка храна.
Най-важното в карфиола е, че за приготвянето му е необходимо съвсем малко време. За да бъде вкусът му нежен и карфиолът да се топи в устата, трябва да се вари в голямо количество подсолена вода.
Ако го варите цял, той трябва да ври не повече от петнадесет минути, а ако е разкъсан на съцветия, за сваряването му отиват не повече от пет минути. Можете да добавите прясно мляко във водата, за да запази зеленчукът белият си цвят.
Тъй като част от полезните вещества на карфиола се извличат от водата, в която той се вари, добре е бульонът да се използва за направата на супа, вместо да се изхвърля.
Карфиолът е чудесен зеленчук, способен успешно да се бори дори с рака. Оказва се, че при сдъвкването на карфиола с помощта на слюнката се образуват т.нар. изотиоцианати. Тези вещества са изключително ценни, защото активират чернодроби ензими, които от своя страна елиминират раковите клетки от организма. Изотиоцианатите, заедно с още една субстанция, съдържаща се в карфиола - сулфорафан, също предпазват от мултиплициране на ракови клетки.
Установено е, че редовната консумация на карфиол пази най-вече от рак на белия и черния дроб, рак на гърдата и простатата, както и от ракови образувания в дебелото черво и панкреаса. Според специалисти добавянето на куркума при приготвянето на карфиола може значително да намали вероятността от развиване на ракови клетки в простатата.
Карфиолът пречиства черния дроб и кръвта.
Доказано е още, че хрупкавият зеленчук съдържа алицин – съставка, която намалява риска от сърдечни удари и като цяло подобрява функциите и здравето на сърдечно-съдовата система.
В състава на карфиола влизат още химичните елементи селен и витамин С. Те имат свойството на подсилват имунната система, като и да поддържат безопасни нива на холестерола.
Фолатите, присъстващи в карфиола, са изключително полезни за бременните жени и подрастващите, тъй като усилват растежа на клетките и бързото развитие.
Да не забравяме и факта, че карфиолът е богат на фибри, които спомагат за доброто здраве на червата.
Категорично карфиолът е сред продуктите, които ежедневно трябва да присъстват на трапезата ни.

Източник:

http://gotvach.bg