БРЮКСЕЛСКО ЗЕЛЕ
Брюкселското зеле е създадено изкуствено в Белгия, откъдето идва името му. Култивирането му е започнало през средата на осемнадесети век и през първата четвърт на деветнадесети век то вече се е отглеждало не само в Белгия, но и в Холандия, Англия, Германия, Франция. В Америка зеленчукът е пренесен от френските заселници в Луизиана.
Брюкселското зеле съдържа въглехидрати, захар, белтъчини, пектини, влакнини, витамини А, С, Е и В, калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, желязо, йод, мед, цинк. То е добър източник на протеини, понеже 31% от калоричността му идва от тях. Важно е да се отбележи, че зеленчукът е недостатъчен източник на протеини и трябва да се съчетава с пълнозърнести храни в ежедневното меню. Сто грама ще дадат на организма ви само петдесет калории. Това зеле е перфектно за тези, които искат да отслабнат.
Брюкселското зеле съдържа значителни количества от антиоксидантите витамин С и бета-каротен (витамин А), азотни съединения, наречени индоли, които могат да намалят риска от развиване на някои видове рак.
Брюкселското зеле прилича на миниатюрни зелки. На вкус са подобни на зелето, но по-меки и по-плътни в структурата си. И двата зеленчука принадлежат към семейство кръстоцветни.
Брюкселското зеле прилича на миниатюрни зелки. На вкус са подобни на зелето, но по-меки и по-плътни в структурата си. И двата зеленчука принадлежат към семейство кръстоцветни.
Брюкселското зеле се препоръчва при атеросклероза, анемия, исхемична болест, запек, безсъние, диабет, нарушения на панкреаса, бронхит, астма, алергии. Сокът на брюкселското зеле помага за бързото зараствана на раните, има противовъзпалително и общоукрепващо действие. Брюкселското зеле съдържа много фолиева киселина, която е много полезна за бременните. Фолиевата киселина влияе добре върху развитието на нервната система на плода.
Брюкселското зеле, благодарение на съдържанието на витамините В и С, влияе добре върху тена на лицето. То стимулира образуването на червени кръвни телца.
Който иска да се втали, трябва да консумира брюкселското зеле не само сварено или задушено, но също така и сурово във вид на салата, съчетано с моркови.
Брюкселско зеле не могат да консумират хора с повишена киселинност на стомашния сок, а също и след операции на гръдния кош и на стомаха, както и след инфаркт.
Как се купува брюкселско зеле
При купуване на брюкселско зеле се търсят компактни глави, които са с ярко зелен цвят. Пресните глави брюкселско зеле трябва да са охладени. Ако се съхраняват на стайна температура листата им бързо пожълтяват. Жълти или увяхнали листа са знак за стара стока или неправилно съхранение. Старото брюкселско зеле има силен, подобен на зеле аромат. Най-добре е да се избират главите брюкселско зеле по отделно. Избирайте малки, стегнати, компактни глави с непокътнати листа. Важно е да се избират и близки по размер глави брюкселско зеле. Това е важно, за да могат да се приготвят равномерно за едно и също време. Избягвайте пухваки или меки глави брюкселско зеле.
Съхранение
Не мийте и не почиствайте брюкселското зеле от външните листа преди съхранение. Може да махнете единствено пожълтелите и сбръчкани листа. Ако купеното от вас брюкселско зеле е в завита с фолио тарелка, махнете фолиото, огледайте добре зелчиците и махнете частите, които са в лошо състояние. Върнете брюкселското зеле в тарелката, покрийте отново с фолио и оставете в хладилника. Прясното брюкселско зеле ще се запази от три до пет дни.
Приготвяне
Преди приготвянето се отстраняват пожълтелите или сбръчкани листа. Краищата на стъблата се отстраняват. При тази процедура е важно да не се отстрани и долната част на зелчицата, защото външните листа ще паднат по време на готвенето. В долната част на брюкселското зеле се прави хиксобразен разрез с остър нож. Това позволява на топлината да достигне до твърдата вътрешна част на зелчицата и тя да може да се свари толкова бързо, колкото и листата.
Варене на брюкселско зеле
За всяка чаша брюкселско зеле се добавя по една чаша вода. Водата се оставя да заври бързо в голяма тенджера, добавят се зелчиците брюкселско зеле и водата отново се оставя да заври. Брюкселското зеле се вари докато не стане меко, след което се отцежда.
Брюкселско зеле в микровълновата
200 грама брюкселско зеле се поставя в чиния, подходяща за микровълнова фурна. Добавя се 1/4 чаша вода, покрива се и се готви. Брюкселско зеле със средни размери се пуска на висока степен за 4 минути, а по-големите глави - за 8.
Приготвяне на пара
Брюкселското зеле може да се задуши на пара бързо в малко количество вода. Това намалява получаващите се аромати от продължителното готвене на брюкселското зеле и ще намали загубата на ценни хранителни вещества. Брюкселското зеле може да се приготви на пара по два начина. Зелчиците могат да се добавят директно в около 3 сантиметра вече вряща вода или да се поставят на решетка над водата и да се покрие тенджерата. След подлагане на пара за 1-2 минути, капакът се маха за 10-15 секунди, за да се отстранят неприятните на вкус серни съединения. Тенджерата се покрива отново и брюкселското зеле се задушава на пара още 5-10 минути във врящата вода или 6-12 минути в решетката. Брюкселското зеле се тества с вилица дали е готово. Оставят се на пара докато станат нежни.
Сурово
Брюкселското зеле има твърде силен вкус и често са доста жилави за консумация в сурово състояние, особено ако са съхранявани по-дълго. Задушете ги на пара за съвсем малко или ги бланширайте във вряща вода, след което бръзо ги отцедете и потопете в ледена вода, за да се спре процеса. Отцедете ги отново и ще ви се осладят значително повече отколкото без никаква обработка.
Брюкселското зеле е добра добавка към салати, като снак или като част от зеленчукови ястия. Вкуса на бррюкселското зеле се комбинира добре с говеждо, със сирене или със силно подправени храни. Европейският зеленчук намира още приложение в супи, задушено и касероли.
При купуване на брюкселско зеле се търсят компактни глави, които са с ярко зелен цвят. Пресните глави брюкселско зеле трябва да са охладени. Ако се съхраняват на стайна температура листата им бързо пожълтяват. Жълти или увяхнали листа са знак за стара стока или неправилно съхранение. Старото брюкселско зеле има силен, подобен на зеле аромат. Най-добре е да се избират главите брюкселско зеле по отделно. Избирайте малки, стегнати, компактни глави с непокътнати листа. Важно е да се избират и близки по размер глави брюкселско зеле. Това е важно, за да могат да се приготвят равномерно за едно и също време. Избягвайте пухваки или меки глави брюкселско зеле.
Съхранение
Не мийте и не почиствайте брюкселското зеле от външните листа преди съхранение. Може да махнете единствено пожълтелите и сбръчкани листа. Ако купеното от вас брюкселско зеле е в завита с фолио тарелка, махнете фолиото, огледайте добре зелчиците и махнете частите, които са в лошо състояние. Върнете брюкселското зеле в тарелката, покрийте отново с фолио и оставете в хладилника. Прясното брюкселско зеле ще се запази от три до пет дни.
Приготвяне
Преди приготвянето се отстраняват пожълтелите или сбръчкани листа. Краищата на стъблата се отстраняват. При тази процедура е важно да не се отстрани и долната част на зелчицата, защото външните листа ще паднат по време на готвенето. В долната част на брюкселското зеле се прави хиксобразен разрез с остър нож. Това позволява на топлината да достигне до твърдата вътрешна част на зелчицата и тя да може да се свари толкова бързо, колкото и листата.
Варене на брюкселско зеле
За всяка чаша брюкселско зеле се добавя по една чаша вода. Водата се оставя да заври бързо в голяма тенджера, добавят се зелчиците брюкселско зеле и водата отново се оставя да заври. Брюкселското зеле се вари докато не стане меко, след което се отцежда.
Брюкселско зеле в микровълновата
200 грама брюкселско зеле се поставя в чиния, подходяща за микровълнова фурна. Добавя се 1/4 чаша вода, покрива се и се готви. Брюкселско зеле със средни размери се пуска на висока степен за 4 минути, а по-големите глави - за 8.
Приготвяне на пара
Брюкселското зеле може да се задуши на пара бързо в малко количество вода. Това намалява получаващите се аромати от продължителното готвене на брюкселското зеле и ще намали загубата на ценни хранителни вещества. Брюкселското зеле може да се приготви на пара по два начина. Зелчиците могат да се добавят директно в около 3 сантиметра вече вряща вода или да се поставят на решетка над водата и да се покрие тенджерата. След подлагане на пара за 1-2 минути, капакът се маха за 10-15 секунди, за да се отстранят неприятните на вкус серни съединения. Тенджерата се покрива отново и брюкселското зеле се задушава на пара още 5-10 минути във врящата вода или 6-12 минути в решетката. Брюкселското зеле се тества с вилица дали е готово. Оставят се на пара докато станат нежни.
Сурово
Брюкселското зеле има твърде силен вкус и често са доста жилави за консумация в сурово състояние, особено ако са съхранявани по-дълго. Задушете ги на пара за съвсем малко или ги бланширайте във вряща вода, след което бръзо ги отцедете и потопете в ледена вода, за да се спре процеса. Отцедете ги отново и ще ви се осладят значително повече отколкото без никаква обработка.
Брюкселското зеле е добра добавка към салати, като снак или като част от зеленчукови ястия. Вкуса на бррюкселското зеле се комбинира добре с говеждо, със сирене или със силно подправени храни. Европейският зеленчук намира още приложение в супи, задушено и касероли.
Източник:
http://gotvach.bg
http://receptibg.com
No comments:
Post a Comment